Под купола (Том I)

Начало книги

От шестстотинте метра височина, където Клодет Сандърс вземаше урок по пилотиране, градчето Честърс Мил блестеше на утринната светлина като нещо, направено току-що и оставено настрани. Автомобилите, минаващи по главната улица, хвърляха отблясъци, напомнящи слънчеви зайчета. Камбанарията на Независимата църква изглеждаше толкова остра, че още малко и щеше да прободе безупречно чистото небе. Слънцето шеметно се заплъзга по повърхността на река Престил и докато двумоторният сенека V прелиташе над нея, самолет и вода прорязваха града по един и същи диагонал.

— Чък, май виждам две момчета на Моста на мира! Ловят риба! — Стана й толкова хубаво, че се разсмя. Клодет се учеше да пилотира с благословията на съпруга си, който беше председател на градския съвет. Макар да твърдеше, че ако Бог е искал човекът да лети, щеше да му даде криле, Анди беше адски сговорчив и в крайна сметка тя постигна своето. От самото начало й харесваше да лети, а сега изпитваше не удоволствие, а направо въодушевление. Днес за пръв път разбра защо е прекрасно да пилотираш. Защо е върхът.

Читать дальше →