Кухата игла

Начало книги

Раймонд се ослуша. Отново дочу шума тъй ясно, че можеше да го отличи от всеки друг шум в нощната тишина, но все пак твърде слабо, за да определи откъде идва, отблизо или далече, от замъка или вън от него, откъм затънтените кътчета на парка.

Стана, отвори напълно открехнатия прозорец. Лунната светлина си почиваше върху спокойния пейзаж от поляни и храсталаци, върху трагичните силуети на развалините на някогашното абатство: счупени колони, разбити сводове, портики и подпори. Слаб вятър се носеше над всичко това, като се промъкваше между голите и неподвижни клони на дърветата и люлееше току-що развилите се листа.

И изведнъж същият шум…

Идваше отляво, от горния етаж, откъм салоните, разположени в западното крило на замъка.

Побиха я тръпки. Облече се и взе кибрита.

— Раймонд… Раймонд…

Слаб глас, приличен на въздишка, я викаше от съседната стая, вратата на която стоеше открехната. В момента, когато тръгна пипнешком нататък, от стаята излезе братовчедка й Сюзън.

Читать дальше →