Тайнственото око

Начало книги

Лодките, закотвени в пристана, се люлееха между сенките на дърветата, провесени над водата. Отсреща, въпреки късната есен, Анжиенското казино блестеше с безбройните си огньове. Тук-там по брега се мяркаха осветени прозорци. Няколко звезди надничаха между облаците. Лек ветрец браздеше водите на езерото.

Арсен Люпен напусна беседката, където бе изпушил цигарата си, доближи пристана и тихо извика:

— Гроняр? Льобалу? Тук ли сте?… От лодките се прокраднаха две сенки.

— Да, шефе…

— Бъдете готови, чувам шума на колата, с която идват Жилбер и Вошери.

Арсен Люпен прекоси градината, заобиколи скелето на една строяща се къща и предпазливо отвори вратата, която водеше към улица Сентюр. Той не се беше излъгал: ярка светлина се появи от завоя. Голямата лъскава лимузина със смъкнат гюрук спря и от нея слязоха двама мъже с вдигнати яки на връхните си палта.

Жилбер и Вошери!

Жилбер изглеждаше двадесет-двадесет и две годишен младеж с приятно лице и силна снага. Походката му бе гъвкава и решителна. Вошери бе по-нисък от спътника си, с посивели коси и болезнено бледо лице, което личеше дори в тъмнината.

Читать дальше →