Осемте удара на часовника

Начало книги

Открехвайки прозореца на стаята си, Ортанз Даниел извика тихо към градината:

— Росини, там ли сте?

— Тук съм — прозвуча отговорът някъде откъм подножието на замъка.

Надвесвайки се навън, Ортанз видя един пълен, червендалест и с много руса брада човек.

— Е, как е? — попита той.

— Как ли? Снощи пак имахме големи разправии с вуйчо ми и с леля ми. Отказват категорично да подпишат документите, които им изпрати нотариусът, за да мога да получа сумата, която моят съпруг ми определи, преди да го отведат.

— Но нали вуйчо Ви, който толкова настояваше за този брак, има тези пари именно поради самите клаузи на договора.

— Това е без значение. Нали ви казвам, че отказва…

— Тогава какво ще правим?

— Е, искате ли сега все още да ме откраднете? — засмя се Ортанз.

— Повече от всеки друг път.

— Не забравяйте тогава, че уважавам всяка добра постъпка.

— Ще направя всичко, което поискате. Знаете много добре, че съм лудо влюбен във вас.

Читать дальше →