Тайната на жълтата стая

Начало книги

Не без известно вълнение започвам да разказвам тук необикновените приключения на Жозеф Рултабий1. До последния момент той така категорично се бе противопоставял, че накрая престанах да се надявам, че ще мога някога да публикувам най-интересната полицейска история от петнайсет години насам. Мисля си дори, че хората никога нямаше да узнаят цялата истина за прочутата афера, наречена „Жълтата стая“, от която се нароиха толкоз тайнствени, жестоки и сензационни драми и в която моят приятел бе пряко замесен, ако по повод на неотдавнашното награждаване на прочутия Станжерсон с големия кръст на Почетния легион един вечерен вестник не бе възкресил с някаква жалка в невежеството и дръзкото си коварство статия тази ужасна история, която Рултабий, по неговите собствени думи, би желал да бъде забравена завинаги.

„Жълтата стая“! Кой ли още си спомняше за тази афера? А що мастило се изписа за нея преди петнайсетина години! Тъй бързо забравят в Париж! Нима не бе забравен и процесът „Нейвс“, и трагичната смърт на невръстния Мьоналдо? А още повече, по онова време вниманието на обществото бе дотолкоз приковано от съдебните прения, че цяла министерска криза, избухнала междувременно, си отмина съвсем незабелязано. А процесът „Жълтата стая“, състоял се няколко години преди процеса „Нейвс“, има още по-голям отглас. В продължение на месеци целият свят се бе надвесил над този неясен проблем — за мен, — най-неясният, който някога е подлагал на изпитание проницателността на нашата полиция, най-неясният, който изобщо е стоял пред съвестта на нашите съдии. Всички се втурваха да търсят решението му. Беше нещо като зловещ драматичен ребус, над който си блъскаха главите и стара Европа, и млада Америка.

Читать дальше →