Сражение

Начало книги

— Мистър Реншо?

Гласът на портиера спря Реншо по средата на пътя към асансьора. Той се обърна и премести чантата си от едната ръка в другата. Във вътрешния джоб на сакото му шумолеше тежък плик, натъпкан с двадесет и двадесет и пет доларови банкноти. Поработи здравата и Организацията добре му заплати, въпреки че както винаги си удържа двайсет процента комисионна. Сега на Реншо му се искаше да вземе душ и да си легне.

— Какво има?

— Пратка. Разпишете се, моля.

Реншо въздъхна и погледна замислено кутията. Върху нея беше залепено листче, на което с наклонен наляво почерк бяха написани името и адресът му. Почеркът му се стори познат. Той разтърси кутийката, вътре нещо едва чуто звънна.

— Не искате ли да ви я донесат по-късно, мистър Реншо?

— Не, ще я отнеса сам.

Кутията беше дълга около един метър и неудобна да се носи под мишница. Той я постави на покрития с великолепен килим под на асансьора и завъртя ключа в специалния отвор над редицата обикновени бутони. Реншо живееше в разкошен апартамент на покрива на сградата. Асансьорът плавно и тихо тръгна нагоре. Той затвори очи и възпроизведе върху екрана на паметта си последната „работа“.

Читать дальше →