Децата на царевицата

Начало книги

Бърт засили радиото, защото предчувстваше, че отново ще се скарат и искаше да го избегне. Тръпки го побиваха при мисълта за поредния скандал. Вики каза нещо.

— Какво? — извика той.

— Намали го. Да не искаш да ми спукаш тъпанчетата?

Бърт с мъка се въздържа да не я наругае, но все пак се подчини.

Съпругата му си вееше с шалчето, въпреки че колата беше с климатична инсталация.

— Между другото, къде се намираме?

— В Небраска.

Тя го изгледа студено и безучастно.

— Да, Бърт. Знам, че сме в Небраска, Бърт. Но къде, по дяволите, се намираме?

— Нали имаш пътен атлас. Погледни. Или не можеш да четеш.

— Много си умен. Напуснахме магистралата и цели петстотин километра се наслаждаваме на гледката на царевични полета, както и на духовитостите на Бърт Робинсън.

Мъжът стисна волана толкова силно, че пръстите му побеляха. Страхуваше се, че ако за миг ги отпусне, ръката му може да замахне и да удари право в зъбите бившата „Кралица на абитуриентския бал“. „Нали се опитваме да спасим брака си — каза си той. — Струва ми се, че не го правим много успешно.“ Ето защо търпеливо произнесе:

Читать дальше →