Има ли вълк, има и начин

Начало книги

Оставаха няколко седмици, преди луната, изящно извита като рог, да се изпълни докрай. Времето да се крие не бе дошло. Трансформацията не бе започнала. Причината да бяга не бяха нито ежемесечната битка с бързо никнещите косми, нито вълчият й апетит, нито крайната й избухливост. При все това Клаудин тичаше с все сила през тъмната клисура.

— По-бавно! — излая тя на петте атлетични момчета, оформили защитен кръг около нея, докато самите те, останали без дъх, летяха през гората. С неуморна решителност калните им обувки тежко кънтяха по осеяната със сухи клонки земя. Един през друг те се надпреварваха да се заричат и обещават, че ще защитават Клаудин с цената на живота си. Всичко щеше да е много мило, дори романтично, ако се състезаваха за ръката й. Но нали й бяха братя, цялата работа бе всъщност ужасно досадна.

— Краката ми са смазани! — изпъшка тя задъхано.

Холдон, известен още като Дон, най-големият от тризнаците с цели шейсет и осем секунди, погледна през рамо и закова оранжево-кафявия си поглед върху островърхите златни боти на Клаудин.

Читать дальше →