След ралито

Начало книги

Колите се движеха бавно като точици в мъглата над Дъблин. Тълпи от гледачи се изкачваха на хълма Инчикор, за да наблюдават колите, на този канал от мизерия и бездействие се основаваше богатството на континента. Отново тълпите наддаваха вик над гнета си. Викаха за сините коли, за Франция.

Още повече, французите бяха формалните победители. Отборът им завърши на предна позиция, взеха второ и трето мято в ралито, а победителят-германец караше за Белгия. Всяка синя кола беше двойно поощрявана като достигнеше до завоя на хълма, а всеки вик посрещан с леко кимване и усмивка. Група от четирима младежи караше една от онези спортни коли, по лицата им се четеше духа на старите гали, бяха на върха — Шарл Сегой — собственика, Андре Ревиер — млад електричар, с канадски произход, огромен унгарец — Вилона и спретнат млад мъж на име Дойл. Сегой се радваше, защото имаше нещо наум (искаше да основе фабрика за коли в Париж), Ривиер, защото беше предложен за главен директор на фабриката, тези двамата (братовчеди) се радваха още и поради успеха на френските коли. Вилона се радваше, защото имаше много задоволителен обяд, а и защото си беше оптимист по природа. Четвъртият беше прекалено възбуден, за да бъде щастлив.

Читать дальше →