Денят на бръшляна

Начало книги

Старият Джак събра въглищата с греблото, заедно с парче картон и ги хвърли над побелелите въглища. За момент лицето му изчезна в мрака, но като се разгоря огъня, сянката му пробяга по отсрещната стена, а лицето му се обви в светлина. Беше лице на стар човек, доста кокалест и брадясал. Най-сините очи светеха на огъня, а устата му се отваряше от време на време, механично премляскваше. Когато въглищата се разгоряха той взе парче картон посочи го и каза:

— Сега е по-добре, Мистър О’Конър.

Мистър О’Конър, побелял млад мъж, с обезобразено от петна и пъпки лице, вадеше тютюн за цигара от малка цилиндрична кутийка, се стресна, когато го повикаха по име и спря механичната си дейност. После пак се зае със задачата си, а след миг реши да оближе хартията.

— Дали ще се обади Мистър Тирни, като се върне? — пита с фалцет.

— Не каза.

Мистър О’Конър сложи цигарата в устата си и се затърси за нещо в джоба си. Извади колода карти.

Читать дальше →