Пръст

Начало книги

Господарката й беше позволила да си тръгне, когато свърши чая на госпожите и Мария се замисли за свободната си вечер. Кухнята беше чиста и спретната. Готвачът казваше, че човек трябва да може да се оглежда в дъното на големият меден казан. Огънят гореше тихо и приятно в камината, а на единият от плотовете имаше четири големи хлябове с мая. Изглеждаха ненарязани отдалеч, но ако се приближите по-наблизо ще видите, че са нарязани дебело, почти на късове и че са готови да бъдат поднесени с чая. Мария ги беше нарязала.

Мария беше наистина много дребна жена, но имаше дълъг нос и брадичка. Говореше малко и то носово, например „Да, скъпа“, „Не, скъпа“. Викаха я винаги, когато станеше скандал и тя все успяваше да въдвори мир. Един ден господарката й каза:

— Мария, ти си родена за умиротворител!

Икономката и двете дами от пансиона чуха това. А Джинджър Мони винаги казваше, че не трябва да се намесва в скандалите, това не е за нея. Всички я обичаха.

Читать дальше →