Копия

Начало книги

Звънецът биеше яростно. Мис Паркър отиде на машината. Някой викаше ядосано със северно ирландски акцент:

— Пратете ми Фарингтън!

Мис Паркър пак седна на машината, каза на мъжа, който пишеше на бюрото:

— Мистър Ейлейн ви вика горе.

Мъжът измърмори „Майната му!“ и блъсна стола си, за да стане. Беше висок, огромен мъж, увиснало, винено лице, светли вежди и мустаци, очите му изглеждаха изпъкнали, а бялото в тях-мръсно. Повдигна щанда, заобиколи клиентите и тръгна към офиса с тежка стъпка.

Заизкачва се по стъпалата, стигна до втори етаж, на вратата на стаята пишеше Мистър Ейлейн. Спря се, въздъхна с досада и почука. Писклив глас изкрещя:

— Влизай!

Мъжът влезе. Едновременно с това Мистър Ейлейн, малък човечец, с гладко избръснато лице и малки златни очила, издигна главата си над голяма купчина документи. Самата му глава беше толкова розова и олесяла, че приличаше на огромно яйце над хартиите. Не губеше нито миг:

Читать дальше →