Спомен за светлина

Начало книги

И падна Сянката над Земята, и Светът бе раздран камък от камък. Отдръпнаха се океаните и планините бяха погълнати, а народите бидоха разпръснати по осемте краища на Света. Луната бе като кръв, а слънцето бе като пепел. Моретата възвряха и живите завидяха на мъртвите. Всичко бе разбито и всичко бе изгубено, освен спомена, и един спомен над всички, за оногова, що донесе Сянката и Разрушението на Света. И го нарекоха Дракон.

@ Из „Алет нин Таерин алта Камора, Разрушението на света”

@ Неизвестен автор

@@ Четвърти век

Бейрд притисна монетата между палеца и показалеца си. Беше наистина притеснително да усетиш как металът се _смачква_.

Отдръпна палеца си. Твърдата мед вече ясно носеше отпечатъка му, отразила колебливата светлина на факлите. Чувстваше се смразен, все едно бе изкарал цяла нощ в някое дълбоко мазе.

Стомахът му изръмжа. Отново.

Северният вятър се усили и факлите запращяха. Бейрд седеше с гръб към голяма скала недалече от центъра на военния лагер. Гладни мъже грееха ръце около огньовете и мърмореха. Други войници наблизо почнаха да редят на земята всичко от метал по себе си - мечове, токи, ризници - като лен за сушене. Сигурно се надяваха, че щом изгрее, слънцето ще върне метала в нормалното му състояние.

Читать дальше →