Прероденият дракон

Начало книги

И много ще са пътищата му, и кой ще познае името му, защото много пъти той ще се роди сред нас, под външност различна, тъй както е бил и ще бъде винаги, за вечни времена. Дохождането му ще е като на лемеж на плуг, обръщащ живота ни в местата, където лежим в мълчание. Онзи, що къса стари връзки и кове нови вериги. Сътворителят на бъдности; рушачът на съдби.

из Коментари над „Пророчествата за Дракона“

от Джурит Дорайн, Дясната ръка на Кралицата на Алморен,

742 г. СР, Трети Век

Старческият поглед на Педрон Ниал шареше из частната му зала за аудиенции, но тъмните очи, замъглени от мисълта, не виждаха нищо. Парцаливи дрипи по стените, някогашни бойни пряпорци на врагове от неговата младост, избелели върху потъмнялата дървена облицовка, покриваща каменните стени, дебели дори и тук, в сърцевината на Крепостта на Светлината. Единственият стол в помещението — масивен, с висок гръб, почти като трон — бе също толкова невидим за него, колкото няколкото пръснати из залата масички, допълващи мебелировката. Дори загърнатият в бяло наметало с качулка мъж, коленичил с едва сдържано нетърпение върху слънчевия изгрев, инкрустиран в широките талпи на пода, се бе изпарил за миг от съзнанието на Ниал, макар че малцина биха го пренебрегнали толкова леко.

Читать дальше →