Небесният огън

Начало книги

Елайда до Аврини а-Ройхан опипа разсеяно дългия шарф със седемте ивици около раменете си — епитрахила на Амирлинския трон — присядайки зад широката си писалищна маса. Мнозина щяха да я сметнат за красива на пръв поглед, но на втори щеше да им стане ясно, че суровостта върху лишеното й от възраст айезседайско лице не е плод на моментно настроение. А днес се долавяше и нещо повече, блясък на гняв в тъмните й очи. Ако изобщо някой го беше забелязал.

Тя почти не слушаше жените, подредени на столовете пред нея. Роклите им варираха във всички цветове, от бяло до най-тъмночервено, от коприна или вълна, според личния вкус на всяка от жените, но всяка от тях, с изключение на една, носеше своя официален шал с извезания в средата Бял пламък на Тар Валон и цветните ресни, известяващи от коя Аджа е. Айез Седай обсъждаха доклади и слухове за събития по света и се мъчеха да отсеят фактите от измислиците, мъчеха се да предрешат подходящите действия на Кулата, но рядко се сещаха дори да погледнат към жената зад масата — жената, на която се бяха заклели да се подчиняват. Но те не разбираха кое беше наистина важното. Или по-скоро разбираха го, но се бояха да говорят за него.

Читать дальше →