Корона от мечове

Начало книги

От високия сводест прозорец на близо осемдесет разтега над земята, малко под върха на Бялата кула, Елайда можеше да гледа на мили отвъд Тар Валон, към хълмистите равнини и лесове, граничещи с широкото русло на река Еринин — тя течеше откъм северозапад преди да се раздвои около белите стени на великия островен град. Долу на земята издължени утринни сенки сигурно прошарваха града, но от това високо място всичко изглеждаше чисто и ярко. Дори прословутите „безвърхи кули“ на Кайриен не можеха истински да съперничат на Бялата кула. Определено не можеха да съперничат и по-малките кули на самия Тар Валон, колкото и да говореха с възхита хората надлъж и шир за тях и за виещите се до небесата мостове помежду им.

Тук, нависоко, почти непрестанният ветрец смаляваше донякъде неестествения зной, обхванал целия свят. След като Празникът на светлините бе отшумял, сняг трябваше вече да е покрил земята с дебела пелена, но времето все още се задържаше като в средата на жарко лято. Пореден знак, че Последната битка наближава и че Тъмния вече докосва света. Елайда не позволяваше зноят да я докосне дори когато слизаше долу, разбира се. Не заради прохладния ветрец бе преместила тя покоите си тук горе в тези скромни стаи, въпреки неудобството от толкова много стъпала.

Читать дальше →