Танц с плащове

Начало книги

През последните две седмици тази постройка бе служила за негово убежище, но в настоящия случай Трен Фелхорн не се чувстваше в безопасност сред стените й. Притиснал дясната си ръка, за да спре треперенето й, той несигурно пристъпи отвъд прага. От рамото му се стичаше кръв, която квасеше ръкава. Раната бе нанесена от отровно острие.

— Дано се продъниш в земята, Леон — процеди мъжът. Залитащите му стъпки прекосиха стаята, почти празна, и го отнесоха до измазаната дървена стена. И без помощта на замъгления поглед пръстите му откриха малката вдлъбнатина. Той натисна. Движението задейства металния език от другата страна на стената. В нея зейна тайна врата.

Предводителят на Паяковата гилдия тежко се отпусна на стола и свали сивото си наметало. Проходът го бе отвел в много по-широка стая, по чиито сребреещи стени висяха скъпи картини.

Фелхорн стисна зъби, докато освобождаваше ранената ръка от ризата. Токсинът бе предназначен само да парализира, но това не бе особено успокоение. Най-вероятно Леон Кънингтън го бе искал жив, за да получи възможността да се отпусне в огромния си фотьойл и да наблюдава работата на мъчителите си. Думите, изречени от дебелака, бяха разпалили у Трен ярост, която отказваше да умре.

Читать дальше →