Танц с огледала

Начало книги

Торгар напусна кръчмата със залитане и окървавени кокалчета.

— Искам си меча — обърна се той към четиримата здравеняци, на които дължеше напускането си.

— Ела да си го вземеш, когато изтрезнееш — заяви един от тях и затръшна вратата.

— Поне ми върнете чашата.

Не бе върната. Наемникът изпсува и, тъй като това не спомогна за успокояването на гнева му, започна да крещи.

Подир прегракването се почувства по-добре и пое към дома си. Ставаше дума, разбира се, за малката му стаичка в имението на Лори Кинън, негов работодател. Стаята не беше кой знае какво, но пък и наемникът не се нуждаеше от много. Войната с гилдиите бе приключила преди почти две години; от този момент животът му бе станал значително по-спокоен. По-скучен. Но пък и това беше добре. Той остаряваше. Преди, когато бе започвал да работи за Лори, щеше да пукне поне десетина глави, преди останалите да смогнат да го изхвърлят от някоя кръчма. А сега…

Читать дальше →