Танц с остриета

Начало книги

Хаерн наблюдаваше как въжетата се премятат над стената и политат надолу, привлечени от привързаните в края им тежести. Металните краища издрънчаха и се отпуснаха. Въжетата приличаха на кафяви змии, потрепващи под лунната светлина — подобаващо впечатление, защото те принадлежаха на Змийската гилдия.

В продължение на няколко минути не се случи нищо. Хаерн се намести в захабеното си наметало. Оголената му ръка, стиснала празна бутилка, трепереше заради студа. Бе спуснал качулката си ниско, а под нея бе свел глава в привидното клюмване на задрямал. Когато първата Змия пристъпи на улицата, Хаерн я забеляза веднага. Личеше, че крадецът е прекалено млад за подобна задача. Но след него изникнаха още двама, по-възрастни. Ръцете и лицата им бяха покрити с белези — свидетелство за жестокия им живот.

Тъмнозелените наметала се стрелнаха към двете увиснали въжета. Подръпнаха всяко от тях по два пъти, давайки сигнал. Междувременно младият крадец се зае да застопорява краищата на въжетата.

Читать дальше →