Големият портрет

Начало книги

През април 1972 година професор Ермано Измани, четиридесет и три годишен, редовен преподавател по електроника при университета в X, дребен на ръст и възпълен, с весел нрав, но боязлив, получи писмо от Министерството на отбраната, с което го канеха да се яви при полковник Джакуинто, началник на отдел Проучвания. Поканата имаше спешен характер.

Без да има и най-малка представа за какво можеше да се отнася, Измани, който пред представителите на властта имаше винаги комплекс за малоценност, побърза да се яви в министерството още същия ден.

Никога не беше ходил там. Влезе в приемната с присъщата си стеснителност. Веднага един униформен пазач го спря и запита какво обича. Той показа писмото.

Като погледна писмото, пазачът, който го беше посрещнал малко троснато (с небрежното си облекло и непохватни движения Измани не внушаваше уважение), като по чудо промени държането си. Извини се, помоли Измани да почака една минута и се втурна в съседната стая.

Читать дальше →