В очакване на Годо

Начало книги

Път сред полето. Дърво. Вечер.

Естрагон, седнал на камък, се опитва да свали обувката си. Ожесточава се, дърпа с две ръце, пъхти. Спира изтощен, задъхан, почива си и започва отново. Същата игра.

Влиза Владимир.

ЕСТРАГОН (отказал се отново). Няма да го бъде.

ВЛАДИМИР (приближава се със ситни стъпки и разкрачен вървеж). Започвам да вярвам. (Спира се неподвижен.) Дълго се съпротивлявах на тази мисъл, като си казвах: Владимире, бъди разумен, още не си опитал всичко. И отново започвах борбата. (Той се вглъбява в себе си при мисълта за борбата. Към Естрагон.) А, ето те и теб.

ЕСТРАГОН. Така ли?

ВЛАДИМИР. Радвам се да те видя отново. Реших, че си заминал завинаги.

ЕСТРАГОН. И аз.

ВЛАДИМИР. Как да отпразнуваме тази наша среща? (Размишлява.) Стани да те целуна. (Подава ръка на Естрагон.)

ЕСТРАГОН (с раздразнение). Чакай, чакай де.

Пауза.

ВЛАДИМИР (засегнат, студено). Мога ли да зная къде господинът е прекарал нощта?

Читать дальше →