Времеубежище

Начало книги

И така, темата е паметта. Темпо: анданте към анданте модерато, sostenuto (сдържано). Може би сарабандата с нейната овладяна тържественост, с удълженото второ време би била добра за начало. По-скоро Хендел, отколкото Бах. Строга повторителност и в същото време придвижване напред. Сдържано и тържествено като за начало. После всичко може – и трябва – да се разпадне.

В един момент тръгват да изчисляват кога е започнало времето, кога точно е създадена Земята. Ирландският епископ Ашър от средата на XVII век пресметнал не просто конкретната година, а и началната дата: 22 октомври 4004 г. преди Христа. Падало се събота (разбира се). Според някои Ашър посочва и точния час – към 6 следобед. Събота следобед, вярвам абсолютно. По кое друго време на седмицата един скучаещ създател ще тръгне да строи свят и да си търси компания. Ашър посветил целия си живот на това, самото съчинение наброявало 2000 страници на латински, едва ли мнозина са си направили труда да го прочетат цялото. Но пък станало извънредно популярно, може би не то, а самото откритие. Библиите на Острова започнали да излизат от печат с отбелязана дата и хронология според Ашър. Тази теория за младата земя (а според мен за младото време) завладяла християнския свят. Трябва да кажем, че дори учени като Кеплер и сър Исак Нютон също посочват конкретни години на Божието дело горе-долу около тази на Ашър. Но все пак най-изумителното за мен не е годината и нейната скорошност, а конкретният ден.

Читать дальше →