Златното птиче

Начало книги

Малката царкиня Боянка си имала бавачка. Казвали я Добрина. Отишла Добрина на пазар. Купила на Боянка канарче. Закачила го на прозореца в стаята.

— Как се казва това жълто птиченце? — попитала Боянка.

— Канарче — отговорила Добрина.

— А де е неговата къщица?

— На слънцето.

— Защо е дошло при мене?

— Да ти пее песнички, та по-малко да плачеш.

— Ами ако заплача?

— Птиченцето ще хвръкне.

Дожаляло на малката царкиня. Как ще се раздели с такова хубаво птиченце. Затъркала очи и заплакала. Птичето пръпнало с криле, отворило вратичката на клетката и изхвръкнало през прозореца.

— Ами сега! — заплакала още по-силно Боянка.

— Не плачи, миличка. Ще повикам Страшка великана. Той ще хване канарчето.

Дошел Страшко четириокият. Двете очи му се виждали, а двете не се виждали. Постоял Страшко, па рекъл:

— Искам да ям.

Добрина му донесла цяла делва каша. Страшка излапал кашата. Изял и делвата. Намерил Добринините обуща. И тях излапал. Толкова бил гладен!

Читать дальше →