Кума Лиса и овчарко

Серия: Гарван грачи, книга 14

Скачать

Разболяла се Лисанка.

— Какво ти е, Кума Лиске? — попитал я млад овчарко.

— Болно ми е, млад овчарко. Девет дена не съм яла.

— Ще ти мине, Кума Лиске. На ти млечице. Хапни си!

Хапнала си Кума Лиска. Дигнала се от постеля.

Не минало дълго време, дотърчала при овчарка и му рекла:

— Жив да си ми, млад овчарко! Умряла бях, съживи ме. И аз искам да си върна. Царски зет ще те направя!

— Луда ли си, мари Лиске! Де се чуло и видяло овчар царски зет да стане!

— Ще се види, ще се чуе! — отговорила Лисанка. — Трябва само да ме слушаш. Сега искам да намериш една сребърна парица.

Бръкнал в джеба си овчарко. Сребърна пара извадил.

— На ти сребърна парица! — рекъл той на Кума Лиса. — Па да видим що ще стане!

Взела Лисанка парата и беж — в царювите двори. Пуснали я чак при царя.

— Царю — рекла Кума Лиса, — дай ми царската мерилка. Моят господар я иска — среброто си да премери.

Дал й царят царска крина. Взела крината Лисанка. Отнесла я сред гората. И там в царската мерилка тя залостила парата.