Защо захапа ябълката

Начало книги

Златко се прозина в леглото, сложи ръце под глава и рече:

— Мамо!

— Спи сега — отвърна майка му. — Ще събудиш Верка. Тя откога е заспала до тебе! Пък ти още си буден!

— А ти, мамо, защо не спиш?

— Защото имам работа. Малките момчета трябва да спят, та да порастат.

— Мамо, знаеш ли какъв искам да стана, като порасна? — Пожарникар. Ще нося колан с куки и ще имам цяла кола стълби. Едно, две, три — и хоп на ябълката! Която искам, ще си откъсвам!

— Ти и без стълба, синко, често ги опитваш. И днес беше свалил най-червената ябълка.

— Свалих я, но не я опитах. Дадох я на Верка за един слънчоглед…

Златко замълча. Той загледа две мухи, които се разхождаха по тавана. После спря очи на тенекиената сабя, закачена над кревата.

— Мамо!

— Какво?

— Не ща да стана пожарникар. Проста работа, Кавалерист е по-хубаво…

— Добре, добре — прекъсна го пак майка му. — Ако щеш, и телеграфист стани… Но спи сега!

— Не искам телеграфист. Кавалерист е по-хубаво… — продължаваше занесено Златко. — Ще облека бойни дрехи… Ще препаша остра сабя… Ще пазя златната ябълка… Ще хвана златното птиче…

Читать дальше →