Пепел

Начало книги

– Къде си? – попита леля Хана, щом Алекс натисна „отговори“. – Какво си мислиш, че правиш?

– Току-що влязох в Мичиган – отвърна Алекс, избирайки по-лесния въпрос. Когато бе забелязала табелата „Добре дошли в Мичиган – Велики езера! Велики времена!“, обзе я чувството, че съзнанието ù се прояснява, разтваря се, сякаш е пътувала в безконечна нощ по безлюдно шосе, обточено с гъста, черна гора, и чак сега бе зърнала слънцето за първи път. – Трябваше да заредя с гориво – додаде тя ни в клин, ни в ръкав.

– Мичиган. Че какво, по дяволите, има в проклетия Мичиган? – Вторият съпруг на леля Хана беше британец. За разлика от самата нея. Тя беше родена в Уисконсин – в Шебойган, за който Алекс се съмняваше, че е истинско място, докато Евърли Брадърс не споменаха за него – а определението „проклет“ беше за предпочитане пред други клетви, тъй като всичките ù приятели, повечето от които бяха лутерани, намираха този навик за очарователен: „Ах, тази Хана!“. Така че леля Хана честичко изричаше по някое „проклет“, особено в църквата.

Читать дальше →