Чудовища - част 2

Начало книги

-      Мислиш, че можеш да ме изоставиш? - викът на баша му беше като рев, който се понесе от кухнята долу като от мегафон. Чу се доста силно блъскане на метал в дърво, тракане на съдове и после заглушеният писък на Диъдри, приятелката на стареца в момента. - Мислиш, че нямам очи? - беснееше той.

„Не чувам това. - Треперещ под тъмния купол на одеялото, Крис стисна очи здраво, здраво. Затисна ушите си с ръце. - Това е просто лош сън...“

Но тогава някак се озова сгушен на стълбите. Баща му се показа отдолу. Ярки червени пръски кръв се бяха размазали по лицето и потника му. По чука имаше полепнала кръв, сьсиреци, руса коса и мозък.

-      Н-н-недей! - с разтреперан глас каза Дий. Но сега Крис видя, че това изобщо не беше Диъдри, а Лена. Лицето ѝ представляваше кашкав, безформен ужас. Лявата половина от главата ѝ беше смазана. Блестящ плужек от розов мозък се хлъзгаше по врата ѝ. - М-толя те! - Лена вдигна ръце, но не към бащата на Крис.

Читать дальше →