Църковното обезправяне на българите

Начало книги

От седмица и повече време в Турция владее сравнително голямо затишие. Тържествата на побратимяване заглъхват, вятърът развява пепелта на увеселителните огньове по мегданите и денят на отрезвлението настъпва. Ние чухме вече гласове, които звучат с една нота на съкрушение за настоящето — и видяхме внезапни жестове, които са зловещо предзнаменование за бъдещето. Д-р Ниязим, един от най-видните младотурци, член на централния комитет и инспектор на всички малоазиатски подкомитети, изявява пред кореспондента на парижкия в. „La temps“.

„За нещастие, анадолското турско население е останало много назад. В настоящия момент то е неспособно да разбере за какво именно се касае работата. Наистина, селяните чувствуват задоволство, виждайки да чезне тираническото управление, но за тях думите конституция, избори, парламент нямат абсолютно никакво значение. Болшинството си въобразява, че занапред няма да се събират данъци. Мизерия и невежество обвиват мозъка на анадолеца с твърда кора, която постепенно ще тряба да се разбива чрез образование и човешки отношения.“ И подир констатирането на тоя факт — тъй обезнадеждителен, д-р Ниязим си остава въодушевен от светла вяра за окончателното реализиране на младотурските сънища… Обаче един битолски адвокат, тоже интелигентен младотурчин, но без какво да е официално положение, следователно и незадължен да бъде външно само оптимист, говори:

Читать дальше →