Дървото на турско-българското единение

Начало книги

Ехото на крупните революционни актове в турския политически жйвот заглъхва вече. Може би не заслужават особено внимание ядните тръпки, чрез които от време на време стара Турция иска да покаже, че не е мъртво повалена. Младотурската победа ще достигне своята окончателност по един начин, в който ще има много идиличен елемент. Толкова едри въпроси се решават или ще се решат с някаква сантиментална полюбовност, която сякаш не приляга за човешката история. Можем да говорим тъй, щом султана се явява на селямлъка, окичен с младотурска розетка и се прогласява за председател на организацията „Обединение и прогрес“…

Ние поздравяваме младотурците за техния отличен такт, единствено на който се дължат тия успехи — у всички други народи кървави само у тях просто розови. Но почти унищожили азиатския произвол в управлението на държавата, тям предстои за разрешение задача не по-малко сложна и безспорно по-деликатна. Македоно-одринската революционна организация чака окончателен отговор на своите искания — чака го може би не сама, защото и арменци, и араби са при същите условия. Тоя отговор ще ни подскаже доброто или злото, което можем да очакваме от обновена Турция и той ще ни тласне вляво или дясно от кръстопътя, на който стоим, По него света ще съди за политическата зрелост и предвидливост на ония, които днес творят съдбините на Отоманската империя.

Читать дальше →