Стотното сръбско изстъпление

Начало книги

На осемнайсети того вечерта една голяма сръбска чета нападнала българското село Тълмници, Паланешко, и го изгорила. Мъже и жени, старци и деца, пометени от сръбски ятагани и куршуми, намерили безвремен гроб в пламъците на своите родни стрехи. Печеленото от родове и поколения с черна мъка и кървав пот, доколкото не е изгоряло, било отнесено или откарано. Това са първите съобщения от Кюстендил. Те звучат като някоя приказка, която е станала банална от повтаряне. Защото страцинските развалини не са издимени още и жертвите едва ли са погребани. А току преди Страцин бяхме хроникирали може би стотното сръбско изстъпление. Гръцките и турските не поменуваме.

Но днес ние не туряме и Тълминци в редовния некролог, който представлява третата страница на „Илинден“. Тълминското произшествие има особно значение. Сърбите се оказаха много внимателни към представленията на българското правителство, направени в Белград по повод страцинското клане. Те запалиха огън до небето, за да прочетат при повече светлина нотата на г.Тошева. И поради своя ефект, за чието охарактеризирване нашият език няма прилагателно, тая нота ще даде на историята една фейлетонна страница. Сръбският официоз „Самоуправа“ веднага написа уводна статия за искрена политика между Сърбия и България. Даже крал Петър, както ни уверява г.Симич, пожелал щото „сръбско-българските отношения да станат сърдечни, като преди, и ако има недоразумения, да бъдат отстранени“. Недоразуменията ще отстраним, като идат стотина души наши студенти в сръбската столица и разделят Македония заедно с тамошните…

Читать дальше →