Негодни за носене

Начало книги

Не мисля, че по-възрастните, тези, които не са отраснали с това, се чувстват съвсем добре като амфибии — амфибии в новия смисъл на думата. Все още се улавям, че тъгувам за нещата, които вече нямат значение.

Не мога да престана да мисля за бизнеса си, например — някогашния си бизнес. В края на краищата, цели трийсет години го изграждах, буквално от трохи, а сега оборудването ръждясва и се пълни с мръсотия. Но, въпреки че си давам сметка колко глупаво е от моя страна да мисля за това, от време на време вземам тяло от складовия център, обикалям града и почиствам съоръженията, доколкото мога.

Разбира се, тези съоръжения ставаха само за правене на пари, а Бог ми е свидетел, че сега наоколо се търкалят доста. Не чак толкова, колкото по-рано, защото в началото някои хора се разпуснаха и взеха да ги хвърлят насам-натам и вятърът ги разнесе по всички посоки. Освен това много боклучари насъбраха цели купове и ги скриха Бог знае къде. Неприятно ми е да призная, но аз също събрах близо половин милион и ги скрих. Понякога отивах и ги броях, но това беше преди години. Сега дори не си спомням къде ги оставих.

Читать дальше →