Момчето, с което никой не можеше да се справи

Начало книги

Беше седем и половина сутринта. Ръмжащи, дрънкащи кални машини гризяха хълма, а камионите отнасяха парчетата. Чиниите по рафтовете в ресторанта подрънкваха. Масите скърцаха, а един много мил дебел мъж, чиято глава бе пълна с музика, се вглеждаше във вибриращите жълтъци на яйцата в чинията си. Жена му бе отишла при роднините си извън града. Той беше сам.

Милият дебел човек беше Джордж М. Хелмхолц, ръководител на музикалния кабинет в средното училище „Линкълн“ и диригент на училищния оркестър. Животът се бе отнесъл добре с него. Всяка година сънуваше един и същи голям сън. Искаше да ръководи най-добрият оркестър на земята. И всяка година мечтата му се сбъдваше.

Сбъдваше се, защото Хелмхолц бе сигурен, че човек не може да има по-добра мечта от неговата. Изправени срещу непоколебимата му увереност, членовете на всякакви клубове плащаха за униформи на музикантите два пъти по-скъпи от най-добрите си костюми, училищните администратори му позволяваха да орязва бюджета за скъпи реквизити, а децата свиреха за него със сърцата си. Когато нямаха талант, той ги оставяше да карат само на кураж.

Читать дальше →