Адам

Начало книги

Беше полунощ, в една чикагска болница.

— Господин Соуса — каза медицинската сестра, — жена ви роди момиченце. Ще можете да видите бебето след около двайсет минути.

— Знам, знам, знам — отговори господин Соуса, намръщена горила, която съвсем очевидно нямаше търпение да слуша обяснения за нещо, което му е до болка познато и го отегчава. Той изщрака с пръсти. — Момиче! Стават седем! Сега имам седем момичета! Една къща жени. Мога да изкормя червата на десет мъже, колкото мен, а какво ми се сервира? Само момичета!

— Господин Нетмън? — обърна се сестрата към другия мъж в чакалнята. Произнесе името му, Кнехтман, с типичната за повечето американци небрежност, като Нетмън. — Съжалявам. Все още нямаме новини от жена ви. Ще ни накара да почакаме, нали? — Тя се усмихна стъклено и излезе.

Соуса се обърна към Кнехтман.

— Ей такива дребни нехранимайковци, като тебе, казват, че искат момче и, прас! Ето ти момче. Искаш футболен отбор, прас, прас, прас, прас, единайсет, ето ти ги. — Мъжът излезе ядосано от помещението.

Читать дальше →