Затвори очи

Начало книги

Стоеше пред огледалото и с огромно удовлетворение се усмихваше на отражението си. Наистина бе изключително доволен от себе си, от живота и интелигентността си. Не, беше твърде елементарно и неточно да се каже, че е просто интелигентен. Интелектуалните му способности можеха да се опишат само по един начин: той притежаваше задълбочено разбиране за всичко. Точно така. Задълбочено разбиране за всичко, многократно превъзхождащо нормалната човешка мъдрост. Наблюдаваше усмивката на лицето си, която ставаше все по-широка и самодоволна; наслаждаваше се на уместността на израза, който му бе хрумнал. В ума му думите грееха ярки и сякаш подчертани: те бяха правилните. Изпълни го едно почти физическо осъзнаване на силата на собствената му проницателност. Той знаеше и разбираше всичко, присъщо на хората. Външните събития само доказваха правотата на съжденията му.

Първият и най-важен довод за това бе простият факт, че още не го бяха заловили. Изминали бяха почти двайсет и четири часа – оставаха само някакви си секунди до изтичането им. За това време Земята бе направила почти пълно завъртане около оста си и с всяка следваща минута той се чувстваше във все по-голяма безопасност. Естествено, това можеше да се очаква: бе взел всички мерки да не оставя никакви следи. На света не съществуваше логика, която би довела копоите при него. Както и предполагаше, никой не се бе появил. Никой не го бе разкрил. Следователно спокойно можеше да приеме, че успешно е отстранил шибаната самонадеяна кучка! Наистина, успех във всяко едно отношение.

Читать дальше →