Не заспивай

Начало книги

Тя стоеше и трепереше под лунната светлина между две огромни ели на брега на замръзналото езеро. Не помнеше друг път да ѝ е било толкова студено и да е изпитвала толкова силен страх. При самия вид на пълната месечина над назъбените силуети на дърветата я побиваха тръпки. Провисналите клони приличаха на разкривени ръце, които всеки момент можеха да се пресегнат и…

„Не! Стига!“ — помисли си и тръсна глава. Сегашният ѝ проблем бе достатъчно ужасяващ и без развихрената ѝ фантазия.

В далечината чу бръмчене от приближаващ се мотоциклет — първо по стария черен път, после по криволичещата алея надолу към езерото. Колкото повече се усилваше звукът, толкова повече се засилваше зловещото чувство, стегнало гърдите ѝ.

Най-сетне през дърветата тя зърна светлината на фаровете и чувството се усили почти до паника. Машината излезе на открития участък между боровете и извисяващите се черни ели.

Спря пред нея и изгаси двигателя. Стъпи стабилно, разкрачен, за да задържи тежкия мотоциклет — на големия му брат, от когото го беше взел без разрешение.

Читать дальше →