Ветровете на Нептун

Начало книги

Облегнат на черната стена на мазето, Жан-Батист Адамсберг наблюдаваше огромния котел, който по-предния ден бе прекратил всякаква дейност — по-предния ден, сиреч събота, 4 октомври, при температура на въздуха около един градус и вятър, задухал директно от Арктика. Комисарят се взираше в каландъра и замлъкналите тръби с надеждата, че макар и некомпетентен, благосклонният му поглед ще вдъхне живот на уреда или поне ще доведе специалиста, който трябваше да дойде и който не идваше.

Не че студът му пречеше. Напротив, мисълта, че северният вятър е способен да тръгне от ледниците и без да спира, нито да се отклонява от пътя си, да стигне до улиците на XIII парижки район, пораждаше у него усещането, че една крачка ще му е достатъчна, за да стъпи върху далечните ледове, да се разходи по тях, да издълбае дупка и да си улови морж. Бе облякъл жилетка под черното си сако и ако зависеше само от него, щеше търпеливо да чака идването на техника и появата на моржовата муцуна.

Читать дальше →