Бягай и не бързай да се връщаш

Начало книги

Жос отдавна бе забелязал, че в Париж хората вървят много по-бързо отколкото в Гилвинек. Сутрин минувачите препускаха по авеню Мен със скорост от три възела. Този понеделник Жос постигна почти три възела и половина, за да навакса двайсетминутното си закъснение. Заради утайката от кафето, която се изсипа на пода в кухнята.

Не че това го учуди. Жос поначало си знаеше, че предметите водят таен и опасен за човека живот. Като се изключат някои палубни съоръжения, които никога не го бяха нападали, в паметта му на бретонски моряк се бе запечатало убеждението, че светът на предметите е зареден с енергия, предназначена да му създава неприятности. И най-малката несръчност сякаш предоставяше на вещите внезапна свобода и отприщваше верижни бедствия, способни да покрият цялата гама — от дребната спънка до истинската драма. Изпуснатата тапа е базисен модел. Тя не се изтърколва в краката на човека, по никакъв начин. Тя пропълзява зад готварската печка като обзет от злобна амбиция паяк и задейства за своя преследвач. Човекът, поредица от разнообразни изпитания — преместване на печката, изтръгване на кабела от контакта, падане на врящата тенджера, изгаряне. Тазсутрешната неудача бе плод на по-завързани предпоставки, започнали с невинна грешка в почистването на филтъра, нарушила равновесието на кофата за боклук и довела до страничното й накланяне, последвано от изсипване на пода на гореспоменатата утайка. Ето така нещата, изпълнени с отмъстителен дух, законно следствие от робската им орис, успяват на свой ред за кратко, но наситено с емоции време да покажат на човека скритата си мощ, да го принудят да се гърчи и пълзи като куче, без да щадят ни жени, ни деца. Не, за нищо на света Жос не би се доверил на предметите, нито впрочем на хората и на морето.

Читать дальше →