Подареният ден (Амстердамска загадка)

Начало книги

— Лина, тук мостовете са по-други. И там имаше мостове, имаше дори канали в центъра. Само че тук, в Амстердам, един мост над канала изглежда съвсем различно. Разбираш ли, тукашните мостове и канали се променят. Променят се всеки час, всеки сезон.

— Както и настроението ти май — казва тя спокойно. После подпъхва гарвановочерен кичур под плътно прилепналата си червена шапка, която вече е мокра от ръмящия дъжд. Зимата продължава. Януари бе снежен, февруари се оказа дъждовен — дъждовен и студен. Облакътява се на железния парапет на моста и отправя поглед надолу по канала, обграден от голи зимни дървета, голи железни стълбове на улични фенери и обгърнати от припадащия мрак високи тесни къщи с фронтони по фасадите. Редките минувачи отминават забързано с приведена глава, като се придържат близо до къщите. Тя обръща големите си черни очи към мен и замислено казва:

— Странно, едва от месец и половина сме тук, а като че е минало много повече време. Сякаш от месеци слушам този дъжд да ръми. Не мога да си представя такъв дъжд на Ява, сред мусона, когато седяхме на предната веранда и дори градината не се виждаше от пороя. Помниш ли… — провлачва тя глас.

Читать дальше →