Пощальонът винаги звъни два пъти

Начало книги

Изхвърлиха ме от ремаркето по обед. Бях се метнал в сламата предната нощ долу, на границата, и веднага щом се наместих под брезента, заспах. След трите седмици в Тихуана бях умрял за сън. Още съм спал, когато тракторът отбил, за да се охлади моторът, и онези видели изпружения ми крак. Тогава ме изхвърлиха. Опитах се да го обърна на майтап, но те ме изгледаха безизразно и номерът ми не мина. Все пак ми дадоха една цигара и аз се помъкнах надолу по пътя, за да потърся нещо за ядене.

Така попаднах на тази таверна — „Двата дъба“. Беше обикновено крайпътно заведение, каквито има милиони из Калифорния. Над помещението за хранене имаше пристройка към къщата; отстрани — колонка за бензин, а отзад — половин дузина колиби, които те наричаха „мотел“.

Спрях на пътя и започнах да се оглеждам. Когато Гърка се появи, го попитах дали не се е отбивал един с кадилак. Казах, че е трябвало да се видим тук да обядваме. Не е минавал такъв, поне не днес, каза Гърка. После оправи една от масите и ме попита какво ще поръчам. Портокалов сок, корнфлейкс, пържени яйца с бекон, енчилади, палачинки и кафе, занареждах аз. Гърка се върна доста бързо с портокаловия сок и корнфлейкса. Реших да му разясня положението.

Читать дальше →