Случаен делфин

Начало книги

Е, и делфинът е нещо подобно. Не е риба, но плува. Не е птица, но лети. Живее като на шега и пет пари не дава за никого. Питайте Уакър. Той някога беше делфин. И от време на време пак му се случва.

Уакър караше полунощната вахта на „Морски зефир“. Не беше като другите. Когато имаше настроение, можеше да бъбри до посиняване, обаче не му се случваше често. Саможивец; образован, умен и напълно смахнат.

„Морски зефир“ беше стар кораб, но инак здрав и спретнат. Караше товар авиационен бензин от Тексас Сити за Бостън. А знаете ли какво е авиационен бензин? По-висок октан просто няма. Плиснеш ли го нагоре, не стига до земята. Ако оставиш цяла кофа на палубата, изпразва се за четирийсет минути. Направо виждаш как изпаренията излизат от трюмовите отдушници като мараня над нажежен асфалт. Трябва непрестанно да поливаш палубата, за да поддържаш ниска температура, а за цигарите по-добре да забравиш. Взривоопасен, тъй го наричат и това означава, че напече ли слънцето колкото да се изпотиш, отделя избухливи изпарения. Рядко го превозват с петролни танкери като „Морски зефир“. Използват специални кораби, където всички отдушници са запечатани и за изпаренията има специален общ тръбопровод към най-високата мачта. А на „Морски зефир“ имаше отделен отдушник за всеки от двайсет и осемте резервоара. Но компанията се подмами от изгодните условия и сключи договор.

Читать дальше →