Свечеряване

Начало книги

— Сте-фан?

Елена беше объркана. Не можеше да накара думата да излезе от устата й.

— Стефан — подкани я той търпеливо. Беше се облегнал на лакът и я гледаше с онези очи, които почти винаги я караха да забрави какво искаше да каже. Те блестяха като зелени пролетни листа, огрени от слънчевите лъчи. — Стефан — повтори той. — Можеш ли да го кажеш, моя прекрасна любима?

Елена се вгледа съсредоточено в него. Той беше толкова болезнено красив, с бледите си изваяни черти и тъмна коса, паднала небрежно над челото. Искаше да изрази с думи всички чувства, които напираха в гърдите й, но те бяха възпирани от тромавия език и от мозъка й, отказващ да й се подчини. Имаше толкова много неща, които искаше да го попита… които искаше да му каже. Но думите все още не идваха. Заплитаха се в езика й. Дори не можеше да му изпрати телепатично мислите си — всичко се оформяше в съзнанието й във вид на откъслечни образи и картини.

Читать дальше →