Борбата

Начало книги

— Деймън!

Леденият вятър обви косата на Елена около лицето й, прониза я през тънкия пуловер. Дъбовите листа се носеха сред вихрушката покрай редиците от гранитни надгробни плочи. Клоните на дърветата се люшкаха като обезумели. Ръцете й бяха студени, устните и страните й — вкочанени, но тя продължи да крещи право срещу вятъра.

— Деймън!

Лошото време бе демонстрация на неговата Сила, предназначена да я изплаши. Но не успя. Мисълта, че същата тази Сила се е обърнала срещу Стефан, събуждаше в нея прилив на гореща ярост, изгаряща гърдите й въпреки леденостудения вихър. Ако Деймън бе направил нещо на Стефан, ако Деймън го бе наранил…

— Отговори ми, по дяволите! — изкрещя тя към дъбовете покрай оградата на гробището.

Едно изсъхнало дъбово листо, приличащо на сбръчкана кафява ръка, прелетя покрай нея, но отговор не последва. Над главата й небето сивееше като мътно стъкло, сиво като надгробните паметници, заобикалящи я от всички страни. Елена усети как гневът и отчаянието сковават гърлото й и безсилно отпусна рамене. Беше сгрешила. Деймън не беше тук. Беше сама с фучащия вятър.

Читать дальше →