Полунощ

Начало книги

Елена Гилбърт остави неохотно химикалката. Да затвори дневника, означаваше да се изправи лице в лице с нещата, за които бе писала.

Все пак, някак си, се насили да слезе долу в кухнята и да вземе подноса с вечерята от госпожа Флауърс, която й се усмихна окуражително.

Когато се запъти към килера в пансиона, който по-скоро представляваше средно голям склад, забеляза, че ръцете й треперят толкова силно, че целият поднос подрънкваше. Тъй като нямаше пряк достъп до килера отвътре, всеки, който искаше да види Деймън, трябваше да излезе през предната врата и да заобиколи пристройката близо до градината пред кухнята. Леговището на Деймън, както сега го наричаха.

Докато минаваше покрай градината, Елена се огледа настрани към ямата в средата на лехата с ангелика, която беше Портата, откъдето се бяха върнали от Тъмното измерение.

Пред вратата на килера девойката се поколеба. Все още трепереше и знаеше, че това не е най-добрият начин да се изправи срещу Деймън.

Читать дальше →