Синът на Ной

Начало книги

На десет бях сред група деца, дето ги разиграваха на търг всяка неделя.

Не ни продаваха, а ни караха да вървим по една естрада, за да се намери кой да ни вземе. Сред публиката можеше да бъдат истинските ни родители, най-сетне завърнали се от войната или пък двойки, желаещи да ни осиновят.

Всяка неделя се качвах на подиума с надеждата да бъда разпознат или избран.

Всяка неделя под навеса на „Жълтата вила“ имах десет крачки, за да ме забележат, десет крачки, за да си намеря семейство, десет крачки, за да не бъда повече сирак.

Първите стъпки не ми костваха усилия, защото нетърпението ме изстрелваше на подиума, но към средата губех сили. Сред тези редици глави и шапки, плешивини и кокове една уста трябваше да се отвори и да възкликне: „Сине мой!“, или пък: „Той е! Него искам! Осиновявам го!“ Пръстите на краката ми бяха сгърчени, цялото ми тяло бе устремено към онзи вик, който щеше да ме изтръгне от сирачеството, а аз оглеждах дали външността ми е в ред.

Читать дальше →