Миларепа

Начало книги

Всичко започна с един сън.

Високи планини… кацнала върху скалите постройка, червена постройка, в приглушено червено, червеното на залязващото слънце; по-надолу — разлагащи се сред гмеж от мухи кучешки трупове… Вятърът ме превиваше на две. В съня си стоях здраво на двата си крака, а имах чувството, че съм много високо, много по-високо от себе си, някъде над тънкото, сухо като крило на пеперуда тяло. Беше тяло и не беше моето. В кръвта ми туптеше неутолима ненавист, която ме караше да търся по пътеките един човек, когото исках да пребия с тояга. Омразата беше тъй яростна, черно врящо мляко, че накрая кипна и ме събуди.

Озовах се със себе си, единствено със себе си, в моите си чаршафи, в моята си стая на Монмартр, под парижкото небе.

Сънят беше забавен.

Но сънят се върна.

Откъде идват сънищата?

И защото точно този се стовари върху мен?

Всяка нощ се озовавах по дълги каменисти пътища с все същата мъст в сърцето. И все тези кучешки трупове, и тоягата в ръката ми, която търсеше човека, когото трябваше да убие.

Читать дальше →