Господин Ибрахим и цветята на Корана

Начало книги

На единайсет години счупих прасенцето и отидох при курвите.

Прасенцето ми беше порцеланова касичка с цвят на повърнато и с една цепнатина, която позволяваше на монетата да влезе, но не и да излезе. Баща ми беше избрал тази еднопосочна касичка, защото тя отговаряше на неговото разбиране за живота: парите са създадени, за да се съхраняват, а не за да се харчат.

В търбуха на прасенцето имаше двеста франка. Четири месеца работа.

Една сутрин, преди да тръгна за училище, баща ми беше казал:

— Мойсей, нещо не разбирам… липсват пари. Оттук нататък ще записваш в тетрадката в кухнята всичко, което харчиш за покупки.

Така значи, не ми стигаше, че ме навикват и в училище, и вкъщи, че пера, уча и влача торбите, не ми стигаше, че живея сам в един мрачен, пуст и безлюбовен апартамент и че съм по-скоро роб, отколкото син на един адвокат без дела и без жена, ами трябваше да ме пишат и крадец! Щом вече ме подозират, че крада, поне да го правя.

Читать дальше →