Превъзходство

Начало книги

Д’жмерлиа отвори отново уста да протестира и откри, че не може да говори. Не може да диша. Не може да мисли. Беше разчленен… Не, беше лишен от мозък, изпитваше безпределна мъка.

Влизането на корабното ядро в периферията на аморфната сингулярност[1] беше болезнено, но това беше физическа болка — извиване, усукване, разтегляне. Другото беше по-лошо. Душата на Д’жмерлиа беше раздробена, мозъкът му — разделен на парчета, съзнанието — разпиляно из много отдалечени един от друг светове.

Той се опита да крещи. И когато най-после успя, чу нов звук — дузина същества, всички като него, ревяха от мъка във Вселената.

Източник?

Дариа Ланг вдигна безпомощно ръце над входното кодиращо устройство и разочарована впери поглед в дисплея. Какъв източник би могла да посочи за това твърдение? Беше горда със себе си, че статиите в „Универсален каталог на артефактите“ (Пето издание) бяха максимално точни и осъвременени. Не беше нейна вината, че някои от предлаганите в последно време от нея данни бяха подложени на критика, поради невежество от другите редактори. Тя знаеше, за разлика от тях, че при някои обстоятелства електрически сигнал може да се предава по нервен кабел от вътрешността на лотосово поле към компютър вън от него. Не го беше видяла лично, но имаше думата на съветника, който го е видял, а съветниците не лъжат.

Читать дальше →