Летен прилив

Начало книги

Вън от огнения ад…

Те се плъзнаха по повърхността на облака. Мандъл и Амарант бяха над тях — гигантски, ослепителни кълба на почти черното небе.

По лицето на Дариа течеше пот и попиваше в яката на дрехата й. При бързото си слизане въздушната кола подскачаше като коркова тапа в развълнувано море. За по-малко от минута те се гмурнаха в долния слой на облаците.

Всички проточиха шии. Имаше ли долу твърда повърхност или се бяха спасили от изгарящите лъчи на Мандъл и Амарант, за да умрат в разтопената лава на Куейк?

Продължилата деветдесет и седем години тишина най-сетне щеше да бъде нарушена.

Почти столетие във вътрешността на кораба не се чу човешки глас, не прокънтя човешка стъпка. Той се носеше по своя път между звездите с пътници, охладени до абсолютната нула, спящи сън без сънища, в състояние на привидна смърт. Веднъж годишно те се загряваха до температурата на течния азот и от централната банка данни на корабния компютър в мозъците на телата, остарели с по-малко от един ден се вливаше информация от сто години междузвездно пътуване.

Читать дальше →