Отклонение

Начало книги

— Мигни с лявото око. Много добре. Затвори дясното, докато не ти кажа „Готово“. Така. Сега го отвори и в същото време се усмихни.

— Мога ли да говоря?

— Един момент. Готово.

Светлосиньото око се отвори. Тънките устни се разтегнаха в усмивка и разкриха равни бели зъби. Сю Андо огледа критично усмихнатото лице и се обърна към асистентката си.

— А сега, да отделим малко внимание на усмивката. С тази си усмивка той може да изплаши всяка сикропеанка. Трябва да извием устните малко нагоре, да я направим да изглежда по-приветлива.

— Оставете това на мен — другата жена си записа в компютърния бележник.

— Мога ли да говоря?

Андо кимна на изправената пред нея гола мъжка фигура.

— Казвай. И без друго искаме да проверим как говориш. И престани да се усмихваш така… Като те гледам, тръпки ме побиват.

— Извинявайте. Но защо правите всичко това? Излишно е. Преди да напусна лабораторията в Персефон, ме изследваха основно и ме намериха за физически съвършен.

Читать дальше →