Костите на Мерлин

Начало книги

Бе полунощ — мокра и студена, когато един приятел, залитащ, останал без дъх, дотича в опърпания ни лагер и задъхано ни съобщи ужасната новина, че Комор Прокълнатия и цялата му войска ни преследват. Името на човека, който с това ни спаси живота, ни бе неизвестно, но ние знаехме — предупреждаваше ни искрено.

Щом обърна поглед назад, продължавам да се възхищавам на проявената от нас смелост, защото ние, и седмината, които живеехме и пътувахме заедно, до един бяхме отхвърлени от обществото бедняци. Всички имахме някаква представа що за човек е Комор. Тя се основаваше само на слухове, макар и по-късно да се оказа ужасяващо точна — и веднага можехме да си представим какво наказание би отредил Прокълнатия за нещастни глупаци като нас, които го бяха направили за посмешище. Ала въпреки ужаса никой не изпадна в истерия, нито се отцепи от групата.

Дори и днес, спомня ли си онези дни, макар да е изминало забележително много време, и надявам се, съм се сдобил поне с малко мъдрост — дори и сега се учудвам, че повечето от нас нито се паникьосаха, нито се пръснаха като полудели при нашето бягство. Ако беше станало така, по-големите късметлии щяха поотделно да се изподавят в тресавищата и потоците или да паднат от някоя скала, а онези, които нямаха късмет, преследвачите щяха да сгащят. Съмнявам се, че някой от нас би оцелял по-дълго от ден-два. Може би нишката на някаква магия ни е принудила да останем заедно, но тогава тя е била твърде тънка, за да мога да я забележа. Ако е било така, въпросът кой е направил тази магия би могъл да бъде много заплетен.

Читать дальше →